Интернет все още не е задминал телевизията по популярност в България, показва проучване на Mediascope Европа, направено в 28 европейски страни. Според проучването 98 процента от седмичното медийно потребление през 2012 г. е на телевизия, 52% – на вестници, 49% – на радио, 48 процента – на интернет и 26% – на списания. Данните бяха изнесени по време на дискусия „Дигиталният дневен ред и новите медии: ролята на партиите и гражданското общество”, която събра представители на четири партии.
Средно 16 часа седмично обаче българите използват интернет. За сравнение, средното число в Европа е 14 часа и половина. 50 процента от анкетираните българи четат новините в интернет ежедневно и твърдят, че са информирани за новините изключително от интернет – средният процент в Европа е 40%. 23,2 маса седмично българите гледат телевизия, а за радио отделят 11,7 часа.
Все повече българите използват интернет, докато гледат телевизия – 38% от жените и 36% от мъжете. В Европа този процент е 31 на сто.
Българите като онлайн купувачи
Българите все още не купуват много онлайн, или поне не толкова, колкото средно в останалия европейски свят, сочи още проучването. На въпрос колко покупки е направил онлайн един потребител за последните 6 месеца, отговорът е средно 9,3. В Европа този показател е 13,4. Средно 117 евро е похарчил българинът за покупки онлайн в период от 6 месеца – в Европа хората заделят по 554 евро.
72% от българите според проучването смятат, че интернет им помага преди всичко да поддържат връзка с приятели и близки. 51 на сто от интернет потребителите вярват, че той им помага да избират по-добри продукти и услуги – толкова, колкото и в останалата част на Европа. Интересен факт е, че 37% от българите управляват здравето си с помощта на интернет – дори повече, отколкото се забавляват онлайн (24%).
19 процента от българските потребители според проучването използват повече от едно устройство за връзка с интернет, за разлика от останалия европейски свят, където този процент е 37 на сто.
За България представителната извадка в проучването „Медиа потреблението в Европа” е 1000 души.
Политически криввания – и призиви към цензура?
Потребителите на интернет трябва да бъдат по-отговорни към съдържанието, което създават онлайн, акцентира по време на дискусията Доброслав Димитров от ГЕРБ. В интернет много често не се разграничава новината от слуха и погрешна информация се разпространява от хората, обединиха се политиците. „Това поражда първо, свободата, че няма как да бъдат цензурирани (потребителите на интернет – бел. авт.), за съжаление, и второ – опасността това да води до много лоши последствия…”, коментира Димитров. Промяната в комуникациите – заливането с огромни количества информация, от която трябва да подбираме – променя политическата среда към лошо, убеден е Антон Кутев от БСП. „Това, което виждаме и в България, и по света, е един войнстващ популизъм, който измества всички смислени теми и вкарва само това, което аз наричам плява или чалга. Това е именно този поток от информация, който ни залива до такава степен, че ние вече ставаме неспособни да разделим важната от неважната информация и в крайна сметка попиваме онази, която най-шумно и най-ярко е застанала пред очите ни”, коментира Кутев. Според Христо Панчугов въпреки всички предимства, които интернет ни е дал досега (намаляване цената на размяната на информация, възможността да се заобиколят различни монополни споразумения, свързани с алтернативните източници на информация и т.н.), в последните няколко години е свалена много ниско границата на политическо участие. „Всички видяха колко лесно се организират във Facebook групи, свързани с протести, и групи, заявяващи определено политическо мнение, но много рядко този акт бе продължаван, много рядко това се трансформираше в истинска гражданска енергия и истински заявена позиция”, коментира Панчугов, национален съюз „Единство” (дискусията се проведе в началото на националните протести). Според него с натискането на бутона „Харесвам” се изчерпва политическото участие. И обратно, Христо Панчугов се обяви „за” интернет като възможност да се даде гласност на гражданските организации. „Доста трудно може да се промени това, за какво се използва интернет и начинът, по който той се използва, коментира Антони Тренчев, отговарящ за дигиталната стратегия на движение „България на гражданите”, затова е най-добре да се ориентираме в тази ситуация”. Според него интернет и социалните мрежи са уникален шанс дадено движение или организация, която изразява някакви идеи, да изгради свой собствен суверенен канал, по който да има директен достъп до хората. „Всеки човек по някакъв начин е медия и смятам, че така се вдига в доста голяма степен нивото на достоверност”, коментира Тренчев.
Редно ли е да се използват платени участници във форумите?
37% от запитаните българи, които ползват интернет, се обобщава още в проучването за потреблението на медии в Европа, участват всеки ден във форуми – 16 на сто е средната европейска стойност. Коментари във форуми и дискусии правят 23% от анкетираните срещу 8 процента общо за Eвропа.
Около 40-50 човека на БСП участват активно във форумите и се грижат за имиджа на партията онлайн, анонсира Антон Кутев. Темата за платените участници във форумите бе коригирана като тема за мотивираните участници от него с уговорката, че мотивирането може да се осъществи чрез плащане, но и по много по-различни начини – например чрез идейно мотивиране, както е в БСП. „Една партия може да си мотивира хора и ние го правим”, призна Кутев. „Вече къде е границата на мотивация и можем ли да си позволим мотивация чрез пари – не ни е проблем”, допълни той. Кутев постави въпроса за разликата между политическата и бизнес средата и акцентира, че при условие че интернет е свободна среда „ние не бихме могли и не би трябвало да се опитваме да налагаме ограничения, включително и в този вид”. Според представителя на БСП няма разлика между плащането на човек, който да ходи по площада и да вика: „БСП – страхотна партия!”, и мотивирането му да участва в интернет средата. С него се съгласи Христо Панчугов: „Според мен да се отрече правото на всеки да изрази свое собствено мнение с твърдението, че той е платен, на мен ми се струва неоснователно”. Според Прошко Прошков от движение „България на гражданите” платеното участие във форумите не води до изключително голяма ефективност, когато не е мотивирано идейно, защото то си личи от далеч. Като емблематичен случай Прошков припомни известното мнение на човек, работещ за каузата на ГЕРБ, публикувано с копирани по невнимание инструкции къде и как точно да бъде поставено.
Кой е виновен за несъществуващото електронно правителство в България?
Като че ли в момента идеята на по-голямата част от държавната администрация за електронно правителство е свързана със сканирането на документи и качването им на страницата на Министерския съвет, съжали Христо Панчугов. Според него проблемът пред създаване на електронно правителство и въвеждане на електронно гласуване у нас е нежеланието, като се спекулира и със защитата на данните онлайн. Забавянето на електронното правителство и на възможността държавните системи да бъдат свързани според Прошко Прошков е било изгодно години наред на цялата политическа класа. В началото на управлението на ГЕРБ партията е довършила плана, с който е трябвало да се направи стратегията за електронно правителство – план, който през 2009 г. не е бил готов, заяви Доброслав Димитров, по негови думи занимаващ се от 10 години с електронното управление в България. „Ние застъпваме в момент, в който две правителства изхарчиха над 250 милиона евро за изграждане на оптики и купуване на сървъри, които в момента са куп старо желязо, без да имаме дори формулирано задание що е то електронно правителство”, акцентира той. Дебатът за електронното правителство завърши с реплики на обвинение кой е бил, е и ще бъде отговорен и кой какво (не) е свършил в последното десетилетие.
Radoshchi's Blog 