R&M предлага иновативно решение за терминиране на оптични и медни кабели в хибриден, 19“ разпределителен панел

18/06/2021

R&M разширява гамата си хибридни разпределителни панели с висока плътност за центрове за данни. Световният разработчик и доставчик на решения за изграждане на висококачествени мрежови инфраструктури започва да предлага модел за комбинирана употреба, позволяващ терминиране както на оптични, така и на медни кабели. Новият разпределителен панел Netscale 48 разполага с 48 порта и заема пространство от едва 1U в 19“ комуникационен шкаф.

Основното предимство на панела е неговата двойна функция. Наред с оптични адаптори, разпределителят приема и медни RJ45 модули. Обикновено за това би било необходимо пространство от 2U и два отделни панела – един, предназначен за терминиране на оптичните кабели, и втори – за медните кабели. Благодарение на Netscale 48 оптичните и медните кабели вече могат да се обединят в 1U, спестявайки ценно пространство в комуникационните шкафове в центровете за данни и в локалните мрежи. Компактното решение за хибридна употреба осигурява допълнителна вместимост за повече кабели, мрежови комутатори и сървъри.

Платформата за оптично и медно окабеляване Netscale 48 може да бъде оборудвана с всички адаптери, предлагащи се на пазара. Сред тях са LC, SC, MPO, E-2000™ и дори най-новите ултракомпактни CS, SN, MDC от клас VSFF (Very Small Form Factor). За медно окабеляване може да се използват и кабелите Cat. 6A ISO, Cat 6A EL и Cat. 8 на R&M.

R&M доставя претерминирани системи за окабеляване, които са лесни и бързи за монтаж от страна на техниците. Netscale 48 е проектиран по начин, който не засяга работоспособността на комуникационните мрежи при премествания, добавяния и промени. Вграден аранжиращ панел спестява допълнително пространство и осигурява добра защита и подредба на свързващите кабели.

Netscale 48 поддържа платформата Automated Infrastructure Management (AIM). Решението на R&M inteliPhy, базирано на RFID тагове и сензорна шина, може да бъде добавено и монтирано без прекъсване на работата.

Максимална плътност
Серията разпределителни панели Netscale на R&M предоставя най-високата в индустрията плътност на оптичните портове в 19” комуникационни шкафове. Освен Nestcale 48, се предлагат и по-големите платформи Netscale 72 и Netscale 120. Netscale 72 се използва за улеснена и безпроблемна миграция от мрежа с капацитет 10 Gigabit към мрежа с капацитет 40 или 100 Gigabit. Наред с това, Netscale 72 може да се използва за създаване на мрежови архитектури “spine-leaf” в облачните центрове за данни. С до 120 порта на 1U в комуникационен шкаф, Netscale 120 е първата платформа с ултрависока плътност, в която са вградени функции за автоматично управление на инфраструктурата. Така серията Netscale помага на центровете за данни да управляват ефективно огромните количества портове и кабелни връзки.

За повече информация посетете уебсайта на R&M.

Загряваме за Spirit of Burgas с пре-парти

15/07/2015

spirit of burgas 2015

На 16 юли (четвъртък) бар Rock It ще събере фенове на Касейбиън и Роби Уилямс за специално пре-парти по-малко от месец преди дългоочаквания фест Spirit of Burgas, съобщават организаторите.

Ретроспекция на бандите, които вече са участвали в музикалното събитие (сред които The Prodigy, Faith No More, Korn,  Editors) ще направи диджейският тандем Краси Москов – (Z-Rock) и DJ Tony (RockAtive, Sugar DJs).

Организаторите са подготвили и томбола с награди, като най-големите късметлии ще спечелят билети за фестивала. Начало: 21 часа, вход: 5 лв.

10% ръст отчита Коника Минолта България през десетата година от основаването си

04/07/2015

10 процента ръст отчита Коника Минолта България през десетата година от основаването си. Компанията е отворила нови офиси във Варна, Пловдив и Стара Загора и е установила дългосрочни партньорства с над 1000 фирми и организации у нас в ИТ, финансовия и застрахователен сектор, както и в сферата на услугите и телекомуникациите. Това стана ясно по време на събитие, с което българският офис на японския технологичен гигант отбеляза 10-годишнината си.

Коника Минолта България отбеляза 10-годишнината си

Коника Минолта България отбеляза 10-годишнината си

5 иновационни центъра е открила Коника Минолта в световен мащаб през 2015 г. Целта на центровете е да създават нови продукти заедно с клиентите на компанията – в областта на виртуалната реалност, автоматизация на производството за спестяване на разходи на бизнеса, обясни Елена Дречева, изпълнителен директор на Коника Минолта България по време на събитието.

Създаването на центровете е резултат от промяна в бизнес модела на организацията, която вече е не само доставчик на многофункционални периферни устройства, а и се фокусира върху предлагането на услуги за подобряване управлението на процесите на компаниите чрез ИКТ.

Българският офис на компанията е член на екипа на европейския иновационен център, който си сътрудничи с научни институции, университети, партньори и стартиращи компании, използвайки и локалните ресурси на фирмата.

В световен мащаб Коника Минолта е сред компаниите с най-много патенти. През 2013 г. организацията е регистрирала над 2000 патента – ръст от около 150 процента спрямо 2009 г., допълни Елена Дречева.

С 80 на сто цели да намали вълеродните си емисии Коника Минолта от финансовата 2005-а до 2050 г. в рамките на програмата Еко Визия 2050. През 2014 г. българският офис на компанията получи първа награда в конкурса „Най-зелените компании в България”.

Кой ще удари круше в лицето на посредствената музика през 2014 г.?

18/01/2014
На Abattoir Blues/The Lyre of Orpheus, Ник Кейв Енд Дъ Бад Сийдс

abattoir-blues--the-lyre-of-orpheus-4f848c4d3e124

В началото на 2014 г. медиите породиха безброй по-кратки и дълги списъци с неосъществими и трудно осъществими претенденти за нови челници на музикалната сцена – сцена, която все по-бързо бяга от рокендрола и китарния саунд в полза на полирана, отвлечена, но не отвличаща атмосферна електроника. (AM на Арктик Монкийс бе обявен за номер едно албум на миналата година тъкмо поради това с надеждата, че ще „спаси рока”, но някой трябва да каже, че момчетата след дебюта си отдавна не спасяват нищо).

Та каква полза от списъците за онези, на които не им се слуша още безтегловна и незабележима фонова музика?

Един изход са утвърдени банди като Интерпол и хм, Елбоу, от които, въпреки че знаем какво да очакваме, го чакаме с интерес тази година. Сред тях са и такива като Касейбиън, които обаче не успяват да обнадеждят никого, скандализирайки очакването на новия им албум със заканата, че по-добър няма да има, и размахвайки среден пръст на критиците (не че е лошо на пресата да й се показват неприлични жестове).

Друг изход от безтегловността би могъл да бъде погледът назад – в диахрония, по възможност без носталгия и други сантименталности – към фигури, които наистина са изменили и продължават да видоизменят „фейса” на музиката.

Какво повече може да измени лицето от крушето?

Ник Кейв Енд Дъ Бад Сийдс. Първият им студиен албум – From Her to Eternity – се появява през 1984 г., а най-новият, петнайсети (Push the Sky Away) – излезе миналата година. 2014-а бележи три десетилетия кръгла годишнина в дискографията на групата – кратък живот, който може да бъде изслушан бързо, само в рамките на няколко дни. Дискографията живее свой собствен живот. Ако животът й еволюира, както е случаят с Ник Кейв, в нея се чуват както значителни промени (до Murder Ballads, 1996 г.), така и имплицитни вътрешни колебания, търсения и постигания (след това). Ако не – примерите са много.

Бележки за крушета срещу посредствеността, отправени из дискографията на Ник Кейв

Със стихийната артистичност и готически черната театралност на  постпънка и с прокобните басови вокали на Ник Кейв From Her to Eternity нанася удар на 80-те години на миналия век – за музиката тези години са пълно притъпяване на експериментаторството в полза на диско вакханалията, която за кратко прелъстява дори Боуи и почти го задушава в края на десетилетието (1987 г., Never Let Me Down).

Точно двайсет години след дебютния албум на Ник Кейв Енд Дъ Бад Сийдс, през 2004 г. – времето на новата инкарнация на гаридж рока и суровите до недодяланост, заредени с бунт звуци – излезе двойният Abattoir Blues/The Lyre of Orpheus. Някои лесно го подминаха със средни ревюта, други го обявиха за представителен за най-доброто от най-доброто, което е направил досега Ник Кейв. А именно – за живителния рокендрол (преливащ от последното парче на Nocturama с нови сили в Abattoir Blues), който толкова много започвам да ценя през 2014 г., и за убийствената баладичност на Ник Кейв от края на деветдесетте (The Lyre of Orpheus). Круше в лицето на незабележимата фонова музика.

I just want to move the world, или вдъхновението на/в “There She Goes My Beautiful World”

Идеята, че истинският творец е ударено от някакъв бог круше срещу посредствеността, е всевечна. По-вдъхновяващо е, когато бардовете се заиграват със зависимостта си от вдъхновението и (патосно) го възвеличават/иронизират. Докато за Джарвис Кокър например такъв апотеоз е парчето “Black Magic” (от дебюта му Jarvis), за Ник Кейв това е “There She Goes My Beautiful World”.

Well, me, I’m lying here, with nothing in my ears
Me, I’m lying here, with nothing in my ears
Me, I’m lying here, for what seems years
I’m just lying on my bed with nothing in my head

Скоро чували ли сте нова музика, способна силно да изрази настроение? Макар че погледът назад е нож с две остриета, едното сочи към бъдещето. С желание повече от бандите, които тази година ще дебютират, да искат да преместват планини. WTF, send that stuff down to me!

So if you got a trumpet, get on your feet,
brother, and blow it

Пет години отбелязва музикалният проект Indioteque

19/12/2013

Изображение

Пет години от основаването си отбелязва музикалният проект Indioteque. Българското трио диджеи, радиоводещи и организатори на музикални събития, което накара и най-претенциозните фенове на инди музиката да тръгнат по концерти, организира парти в клуб Mixtape 5 на 21 декември.

По време на партито, включващо традиционните за Indioteque диджей сетове, акустично ще се изявят талантливи български музиканти. Първото обявено име е Алан Абдала, вокалист на Macrophone. Партито започва в 21:00 часа, входът е свободен.

Платформата Indioteque e основана през 2008 г. и оттогава се разраства непрекъснато. Благодарение на нея у нас бяха организирани концерти на имена като No Age, Handsome Furs, Dirty Beaches. През октомври тази година по покана на Indioteque в Mixtape 5 за първи път гостува и американската нойз рок банда A Place To Bury Strangers.

Зад проекта стоят Ася Джамбазова – kirkerona, Светослав Тодоров – The Fein и Явор Йорданов – Specta. Ето какво споделиха те пред InfoWeek:

Инди феновете в България отдавна изпитват огромна жажда за повече концертни събития у нас. Поради самия факт обаче, че инди музиката не е популярна, винаги се намираха аргументи против възможността да се организират концерти на инди банди – няма да дойдат хора, от концерта няма да има възвръщаемост и т.н. Защо вие, „лудите” глави (в чист подиговски смисъл), се захванахте с тази, според някои, загубена кауза?

Ася Джамбазова – kirkerona: Хаха, така попитано явно наистина сме луди глави. Като се има и предвид и какъв малък процент от вложените средства има някаква възвръщаемост. Според мен по-големият проблем е, че публиката тук е напълно непредсказуема, може съвсем неочаквано да имаш разпродаден концерт и също да дойдат 10 човека. Лошото е, че така не можем да натрупаме сами някакъв капитал за някое по-голямо събитие. Причините са много, хората не са любопитни, искат много известни имена, имат много претенции.

Светослав Тодоров – The Fein: Винаги ме е мотивирало усещането, че всъщност не сме луди глави и има достатъчно публика – просто е много трудно да я активизираш и това си е малко наш си изолиран местен случай. Имало е моменти на усещане за загубена кауза, но по някакъв магически начин се случва нещо, което ни зарежда за известно време напред. Така че поздрави на хората, които са ни мотивирали през тези пет години, защото ще започнем 2014 г. по-обнадеждени отвсякога.

Явор Йорданов – Specta: Ами точно защото и ние изпитвахме жажда за подобни събития, решихме сами да вземем нещата в свои ръце и започнахме да организираме концерти. В България според мен има достатъчно хора, които биха се интересували от концерти на по-непопулярни групи, но просто те не се познават и не се събират заедно, и затова е трудно да достигнеш до всички тях, когато организираш определено събитие. С постоянност и естествено с добри имена, които каним, се надяваме те да свикнат с това, че когато организираме някакъв концерт, дори и да не са чували самата група, те ще си изкарат добре. Естествено и ако проявят малко любопитство и са отворени за нови неща.

Кое е най-значимото събитие, организирано от вас в последните пет години?

Ася Джамбазова: A Place To Bury Strangers, безспорно, може би Dirty Beaches беше най-успешно откъм посещаемост.

Явор Йорданов: Като най-известно име, това определено e концертът на A Place To Bury Strangers.

Светослав Тодоров: Още един глас за „най-шумната група на Ню Йорк“. След края на изпълнението им имах чувството, че се е случило някакво разместване на пластовете на земята, че въздухът наоколо е по-различен. И то не само заради непрогледния дим.

Кое е най-паметното преживяване при организиране на концерт и общуването с музикантите? Коя банда убедихте най-трудно да свири у нас?

Ася Джамбазова: За мен е, когато Handsome Furs пиха водка на терасата в къщи, защото нямаше къде да се преоблекат за концерта и трябваше да чакаме веган храната за No Age, за доставката на която трябваше адрес в центъра за доставка. Надявам се най-паметното да предстои.

Светослав Тодоров: Малките моменти често са по-ценни от самия концерт – разходките с Handsome Furs из София, ракията с Dirty Beaches, дългите разговори с музикантите от Bernays Propaganda. Имали сме и късмета да работим с групи, които често са изключителни като личности, начин на мислене и отношение към музиката. Колкото до трудностите – по отношение на убеждаване никога не е имало такива, за тях България е напълно непозната територия и това я прави всъщност доста привлекателна.

Явор Йорданов: Досега не сме срещали някакви проблеми с групите, които сме канили. Самият факт, че решават да дойдат на Балканите означава, че са отворени към нови места и нови фенове.

Какво можем да очакваме от Indioteque през 2014 г. – някакви планове, тайни за нови събития, които сте готови да споделите?

Ася Джамбазова: Ако кажем, няма да е тайна 🙂

Явор Йорданов: Единственото, което можем да кажем, е, че с всяка година се опитваме да вдигнем нивото и да каним все по-популярни имена. Вярваме, че това ще се случи и през 2014 година.

Енио Мориконе накара 9000 да притихнат

15/12/2013

Изображение

Снимка: Надежда Джоргова (www.infoweek.bg)

Времето се изкривява през индивидуалната представа. Нали се сещате, едночасов концерт понякога може да се проточи в индивидуалното времепространство цяла вечност и обратно – концерт с времетраене около час и половина може да премине като миг. При това когато сте се настроили за проточено представяне на теми от миналото, от детството, които така и не знаете кога точно и как така знаете наизуст (за мен това е “Chi Mai”).
За първия си концерт в България Енио Мориконе избра хора и оркестъра на Класик ФМ, драматичното сопрано Сузана Ригачи и орфея Теодосий Спасов, комуто бе предоставено солото на темата от саундтрака “Nostromo” – “The Silver of the Mine”.
По време на концерта, обединил класически теми като „The Untouchables”, „Once Upon a Time in America”, „The Good, the Bad and the Ugly” и по-нови – от “The Legend of 1900”, примирено се редуваха несъвместимостите музика и тишина, тишина и оглушителни аплодисменти.
Музикалната програма не изтече под мотото, което Мориконе пази за композициите си: „ако темата започне в минор, трябва да завърши в минор”. Музиката първоначално бе нежна и минорна, след това танцувална (“Love Circle”) и накрая тържествена – с повтореното по време на един от бисовете хорово изпълнение “On Earth As It Is In Heaven”. Удивителна бе тишината, пазена от прислушаните слушатели/зрители, които по данни на организаторите от Ивент Зона са били около 9000. Оглушителни бяха аплодисментите накрая, когато след поредния бис Теодосий Спасов под ръка съпроводи маестрото зад сцената.

Вместо outro
Концертният живот в България проходи, макар и с бавни стъпки, в последните няколко години. Като че ли все още избираме легендарното пред новото развитие на музиката във всичките й форми. С концерта си 85-годишният Енио Мориконе обаче не внуши огромна пропаст между минало и настояще, а обратно – съгради мост между тях. Всъщност за вечната музика времето не е от значение, нали така?

MGMT: Полет в отчуждена зона, но не се бойте: маскарадът продължава

15/09/2013

MGMT, MGMT, Columbia

MGMT, MGMT, Columbia

Твърде изненадани? Congratulations (2010) не беше просто загат(ка)ване за това, което предстои. Никой не биваше да очаква, че MGMT ще се върне към така силно жадуваните от някои „слънчеви припеви”. Обратно, може би неслучайно едноименният албум на нежните илюзионисти е протяжен полет в отчуждената зона, чиито стени от бодлива тел Congratulations започна да вдига пред многомилионния, „припкащ“ под барабаните на “Kids”, обожаващ човешки поток. Но докато вторият – лесен – албум, по-циничен и бягащ от космическата наивност на Oracular Spectacular, успешно приземи постапокалиптичния оптимизъм на Андрю ВанУайнгардън и Бен Голдуосър, MGMT отива по-далеч и стъпва там, където малко слушатели ще се чувстват комфортно (“An Orphan of Fortune”, “I Love You Too, Death”).

В MGMT създателите на големи заблуди продължават саркастично да си играят с критици и лаици. Иронично жизнерадостното “You’re Life is a Lie”, което почти тържествено и лаконично жигосва живота (ни) като лъжа, е единственото, с което можем да си припяваме, ако все още ни се иска.

Истината обаче не е и тук, маскарадът продължава: в сладката чистота на детското (“Alien days”), психеделичните отвличания с “Cool Song No. 2” и дори прогресив химерата, грабваща с “Mystery Disease”. Подобно на Congratulations, във вече напълно обособената отчуждена зона има, макар и по-малко, места, където човек може да получи философско просветление по всевечните въпроси (“A Good Sadness”), но натежава липсата на структура, която да ги обедини.

Да, MGMT се изплъзва с/в безвремието (след 20:00 във виртуалния експириънс, наречен The Optimizer) и е интроспекция, която може да откаже мнозина да достигнат до аутрото (къде, по дяволите, е Дейв Фридман?!). Албумът обаче е създаден от по-добри музиканти, продължаващи да търсят пределите си – предели, които със сигурност не могат да се затворят в зоната на отчуждение.

MGMT, The Optimizer

Политиците: Забавянето на е-правителството години наред е изгодно на цялата политическа класа

19/03/2013

Интернет все още не е задминал телевизията по популярност в България, показва проучване на Mediascope Европа, направено в 28 европейски страни. Според проучването 98 процента от седмичното медийно потребление през 2012 г. е на телевизия, 52% – на вестници, 49% – на радио, 48 процента – на интернет и 26% – на списания. Данните бяха изнесени по време на дискусия „Дигиталният дневен ред и новите медии: ролята на партиите и гражданското общество”, която събра представители на четири партии.

Средно 16 часа седмично обаче българите използват интернет. За сравнение, средното число в Европа е 14 часа и половина. 50 процента от анкетираните българи четат новините в интернет ежедневно и твърдят, че са информирани за новините изключително от интернет – средният процент в Европа е 40%. 23,2 маса седмично българите гледат телевизия, а за радио отделят 11,7 часа.

Все повече българите използват интернет, докато гледат телевизия – 38% от жените и 36% от мъжете. В Европа този процент е 31 на сто.

Българите като онлайн купувачи

Българите все още не купуват много онлайн, или поне не толкова, колкото средно в останалия европейски свят, сочи още проучването. На въпрос колко покупки е направил онлайн един потребител за последните 6 месеца, отговорът е средно 9,3. В Европа този показател е 13,4. Средно 117 евро е похарчил българинът за покупки онлайн в период от 6 месеца – в Европа хората заделят по 554 евро.

72% от българите според проучването смятат, че интернет им помага преди всичко да поддържат връзка с приятели и близки. 51 на сто от интернет потребителите вярват, че той им помага да избират по-добри продукти и услуги – толкова, колкото и в останалата част на Европа. Интересен факт е, че 37% от българите управляват здравето си с помощта на интернет – дори повече, отколкото се забавляват онлайн (24%).

19 процента от българските потребители според проучването използват повече от едно устройство за връзка с интернет, за разлика от останалия европейски свят, където този процент е 37 на сто.

За България представителната извадка в проучването „Медиа потреблението в Европа” е 1000 души.

Политически криввания – и призиви към цензура?

Потребителите на интернет трябва да бъдат по-отговорни към съдържанието, което създават онлайн, акцентира по време на дискусията Доброслав Димитров от ГЕРБ. В интернет много често не се разграничава новината от слуха и погрешна информация се разпространява от хората, обединиха се политиците. „Това поражда първо, свободата, че няма как да бъдат цензурирани (потребителите на интернет – бел. авт.), за съжаление, и второ – опасността това да води до много лоши последствия…”, коментира Димитров. Промяната в комуникациите – заливането с огромни количества информация, от която трябва да подбираме – променя политическата среда към лошо, убеден е Антон Кутев от БСП. „Това, което виждаме и в България, и по света, е един войнстващ популизъм, който измества всички смислени теми и вкарва само това, което аз наричам плява или чалга. Това е именно този поток от информация, който ни залива до такава степен, че ние вече ставаме неспособни да разделим важната от неважната информация и в крайна сметка попиваме онази, която най-шумно и най-ярко е застанала пред очите ни”, коментира Кутев. Според Христо Панчугов въпреки всички предимства, които интернет ни е дал досега (намаляване цената на размяната на информация, възможността да се заобиколят различни монополни споразумения, свързани с алтернативните източници на информация и т.н.), в последните няколко години е свалена много ниско границата на политическо участие. „Всички видяха колко лесно се организират във Facebook групи, свързани с протести, и групи, заявяващи определено политическо мнение, но много рядко този акт бе продължаван, много рядко това се трансформираше в истинска гражданска енергия и истински заявена позиция”, коментира Панчугов, национален съюз „Единство” (дискусията се проведе в началото на националните протести). Според него с натискането на бутона „Харесвам” се изчерпва политическото участие. И обратно, Христо Панчугов се обяви „за” интернет като възможност да се даде гласност на гражданските организации. „Доста трудно може да се промени това, за какво се използва интернет и начинът, по който той се използва, коментира Антони Тренчев, отговарящ за дигиталната стратегия на движение „България на гражданите”, затова е най-добре да се ориентираме в тази ситуация”. Според него интернет и социалните мрежи са уникален шанс дадено движение или организация, която изразява някакви идеи, да изгради свой собствен суверенен канал, по който да има директен достъп до хората. „Всеки човек по някакъв начин е медия и смятам, че така се вдига в доста голяма степен нивото на достоверност”, коментира Тренчев.

Редно ли е да се използват платени участници във форумите?

37% от запитаните българи, които ползват интернет, се обобщава още в проучването за потреблението на медии в Европа, участват всеки ден във форуми – 16 на сто е средната европейска стойност. Коментари във форуми и дискусии правят 23% от анкетираните срещу 8 процента общо за Eвропа.

Около 40-50 човека на БСП участват активно във форумите и се грижат за имиджа на партията онлайн, анонсира Антон Кутев. Темата за платените участници във форумите бе коригирана като тема за мотивираните участници от него с уговорката, че мотивирането може да се осъществи чрез плащане, но и по много по-различни начини – например чрез идейно мотивиране, както е в БСП. „Една партия може да си мотивира хора и ние го правим”, призна Кутев. „Вече къде е границата на мотивация и можем ли да си позволим мотивация чрез пари – не ни е проблем”, допълни той. Кутев постави въпроса за разликата между политическата и бизнес средата и акцентира, че при условие че интернет е свободна среда „ние не бихме могли и не би трябвало да се опитваме да налагаме ограничения, включително и в този вид”. Според представителя на БСП няма разлика между плащането на човек, който да ходи по площада и да вика: „БСП – страхотна партия!”, и мотивирането му да участва в интернет средата. С него се съгласи Христо Панчугов: „Според мен да се отрече правото на всеки да изрази свое собствено мнение с твърдението, че той е платен, на мен ми се струва неоснователно”. Според Прошко Прошков от движение „България на гражданите” платеното участие във форумите не води до изключително голяма ефективност, когато не е мотивирано идейно, защото то си личи от далеч. Като емблематичен случай Прошков припомни известното мнение на човек, работещ за каузата на ГЕРБ, публикувано с копирани по невнимание инструкции къде и как точно да бъде поставено.

Кой е виновен за несъществуващото електронно правителство в България?

Като че ли в момента идеята на по-голямата част от държавната администрация за електронно правителство е свързана със сканирането на документи и качването им на страницата на Министерския съвет, съжали Христо Панчугов. Според него проблемът пред създаване на електронно правителство и въвеждане на електронно гласуване у нас е нежеланието, като се спекулира и със защитата на данните онлайн. Забавянето на електронното правителство и на възможността държавните системи да бъдат свързани според Прошко Прошков е било изгодно години наред на цялата политическа класа. В началото на управлението на ГЕРБ партията е довършила плана, с който е трябвало да се направи стратегията за електронно правителство – план, който през 2009 г. не е бил готов, заяви Доброслав Димитров, по негови думи занимаващ се от 10 години с електронното управление в България. „Ние застъпваме в момент, в който две правителства изхарчиха над 250 милиона евро за изграждане на оптики и купуване на сървъри, които в момента са куп старо желязо, без да имаме дори формулирано задание що е то електронно правителство”, акцентира той. Дебатът за електронното правителство завърши с реплики на обвинение кой е бил, е и ще бъде отговорен и кой какво (не) е свършил в последното десетилетие.

Из романологията на Светлозар Игов

12/01/2013

Изображение

Няма значение как съм се запознала с некритическите творби на Светлозар Игов – всъщност все още не съм прочела новата му книга „Там на Балканите“. За втори път обаче, в доста по-късен етап от живота си, прочитам „Елените“, която за мен е една от най-красивите и вдъхновяващи български книги. Издадена е през 90-те години на 20 в. – празни откъм красота години, отстъпващи на сива протестна реалност (предполагам за онези, които не бяха деца). Затова и мистификациите, затова и мистичните „Елени“, бягството на търсещия красота. На последната страница са стиховете:

Давам

Думи

На твоя живот

А ти

Живот

На думите

2012 in review

31/12/2012

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The new Boeing 787 Dreamliner can carry about 250 passengers. This blog was viewed about 1 700 times in 2012. If it were a Dreamliner, it would take about 7 trips to carry that many people.

Click here to see the complete report.