Кой ще удари круше в лицето на посредствената музика през 2014 г.?

На Abattoir Blues/The Lyre of Orpheus, Ник Кейв Енд Дъ Бад Сийдс

abattoir-blues--the-lyre-of-orpheus-4f848c4d3e124

В началото на 2014 г. медиите породиха безброй по-кратки и дълги списъци с неосъществими и трудно осъществими претенденти за нови челници на музикалната сцена – сцена, която все по-бързо бяга от рокендрола и китарния саунд в полза на полирана, отвлечена, но не отвличаща атмосферна електроника. (AM на Арктик Монкийс бе обявен за номер едно албум на миналата година тъкмо поради това с надеждата, че ще „спаси рока”, но някой трябва да каже, че момчетата след дебюта си отдавна не спасяват нищо).

Та каква полза от списъците за онези, на които не им се слуша още безтегловна и незабележима фонова музика?

Един изход са утвърдени банди като Интерпол и хм, Елбоу, от които, въпреки че знаем какво да очакваме, го чакаме с интерес тази година. Сред тях са и такива като Касейбиън, които обаче не успяват да обнадеждят никого, скандализирайки очакването на новия им албум със заканата, че по-добър няма да има, и размахвайки среден пръст на критиците (не че е лошо на пресата да й се показват неприлични жестове).

Друг изход от безтегловността би могъл да бъде погледът назад – в диахрония, по възможност без носталгия и други сантименталности – към фигури, които наистина са изменили и продължават да видоизменят „фейса” на музиката.

Какво повече може да измени лицето от крушето?

Ник Кейв Енд Дъ Бад Сийдс. Първият им студиен албум – From Her to Eternity – се появява през 1984 г., а най-новият, петнайсети (Push the Sky Away) – излезе миналата година. 2014-а бележи три десетилетия кръгла годишнина в дискографията на групата – кратък живот, който може да бъде изслушан бързо, само в рамките на няколко дни. Дискографията живее свой собствен живот. Ако животът й еволюира, както е случаят с Ник Кейв, в нея се чуват както значителни промени (до Murder Ballads, 1996 г.), така и имплицитни вътрешни колебания, търсения и постигания (след това). Ако не – примерите са много.

Бележки за крушета срещу посредствеността, отправени из дискографията на Ник Кейв

Със стихийната артистичност и готически черната театралност на  постпънка и с прокобните басови вокали на Ник Кейв From Her to Eternity нанася удар на 80-те години на миналия век – за музиката тези години са пълно притъпяване на експериментаторството в полза на диско вакханалията, която за кратко прелъстява дори Боуи и почти го задушава в края на десетилетието (1987 г., Never Let Me Down).

Точно двайсет години след дебютния албум на Ник Кейв Енд Дъ Бад Сийдс, през 2004 г. – времето на новата инкарнация на гаридж рока и суровите до недодяланост, заредени с бунт звуци – излезе двойният Abattoir Blues/The Lyre of Orpheus. Някои лесно го подминаха със средни ревюта, други го обявиха за представителен за най-доброто от най-доброто, което е направил досега Ник Кейв. А именно – за живителния рокендрол (преливащ от последното парче на Nocturama с нови сили в Abattoir Blues), който толкова много започвам да ценя през 2014 г., и за убийствената баладичност на Ник Кейв от края на деветдесетте (The Lyre of Orpheus). Круше в лицето на незабележимата фонова музика.

I just want to move the world, или вдъхновението на/в “There She Goes My Beautiful World”

Идеята, че истинският творец е ударено от някакъв бог круше срещу посредствеността, е всевечна. По-вдъхновяващо е, когато бардовете се заиграват със зависимостта си от вдъхновението и (патосно) го възвеличават/иронизират. Докато за Джарвис Кокър например такъв апотеоз е парчето “Black Magic” (от дебюта му Jarvis), за Ник Кейв това е “There She Goes My Beautiful World”.

Well, me, I’m lying here, with nothing in my ears
Me, I’m lying here, with nothing in my ears
Me, I’m lying here, for what seems years
I’m just lying on my bed with nothing in my head

Скоро чували ли сте нова музика, способна силно да изрази настроение? Макар че погледът назад е нож с две остриета, едното сочи към бъдещето. С желание повече от бандите, които тази година ще дебютират, да искат да преместват планини. WTF, send that stuff down to me!

So if you got a trumpet, get on your feet,
brother, and blow it

Advertisements

Етикети: , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s


%d bloggers like this: