Sofia Rocks 2012: Иконите отстъпват пред пáлетата

Малко след съобщението, че Иги Поп има някакъв проблем с долницата и няма да свири, чакаме, за да влезем. Гости от Гърция, спечелили безплатен достъп, разговарят разгорещено по телефона с организаторите, за да разберат как да влязат. Централният вход на „Васил Левски” е запазен за VIP-аджиите. Същите тези, които по-късно бодро ще прекрачат охраната, за да пляскат с ръце в нозете на Аксел Роуз.

Отваряме си чантите пред охраната. На-на-на-на, този гард ми отмъкна капачката на минералната вода, за да не я хвърля в окото на някого. ОК, мир да е.

На дневната сцена на Sofia Rocks се изявяват Within Temptation с всичките им готик атрибути – трагически разтърсващи из дъно припеви, големи рокли, големи черни коси. It moves me, alright, направо сълзливо. Припомням си детските години, когато за първи път чух Pet Shop Boys, и после целия светъл тунел, който ме хвърли в музиката. Чак дотук.

И замириса на тамян: Guns ‘n’ Roses

Не, сериозно, замириса на тамян, може би от пиротехниката. Стадионен рок със страшна сила: фенерчета, свещички, запалчици. Виртуозни соло изпълнения и “November Rain”. Аксел Роуз, който не пожела да бъде сниман отблизо и грандиозно криещ се зад тъмните очила, общува отдалеч и отгоре. Отпечатъкът на старите времена, преди музикантите да слязат при феновете си чрез интимни гигове в собствените си апартаменти и да разпространяват мълвата чрез социалните мрежи.

I want my MTV…

Изображение

Рики Уилсън, снимка: Надежда Джоргова (www.infoweek.bg)

Така на сцената излизат Kaiser Chiefs. Малко иронично. I tell thee, някак инди. В следващия твърде кратък час ще се надсмивам над себе си, тропайки с краче и крещейки истерично so, everything is average nowadays, it’s cool to know nothing и we are the angry mob, we’re so easily swayed, докато Рики Уилсън прескача полупразните седящи места на стадиона, за да флиртува с феновете и да им направи някоя снимка за спомен. Скача зад микрофона, върху озвучителната техника, над и под дайрето и кара фотографите да снимат в режим „Спорт”. Ние сме Kaiser Chiefs, от UK, сигурно никога не сте чували за нас. (Затова ли не излязохте на бис?)

Абе май наистина повечето не сме, но това не пречи да се забавляваме – Kaiser Chiefs могат да звучат и хеви на живо (освен когато не свирят “Love’s not a competition”). Oh my God, I can’t believe it, един ей си/ди си красавец чевръсто вие снага.

Енергията и близкото общуване от инди тип в крайна сметка печелят. Ruby също – кайзерите знаят как да покоряват стадиони, въпреки че се опитаха да отбележат край на стадионната епоха в Англия с колекцията със сингли Souvenir. Самото им явяване в България означава, че са (били) достатъчно популярни (поради липса на евфемизъм), но пък за инди феновете у нас това беше истинско събитие – без дебело преувеличение – невиждано досега.

Да, България иска да пипне жадувани с десетилетия икони – в последното десетилетие ни гостуваха много такива. Може би твърде много. Kaiser Chiefs обаче ме убеждават, че влизаме в крачка. Не е ли време? 

Advertisements

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s


%d bloggers like this: