Elevation 2012: Пробуждане (right here, right now)

Хайде да си попишем малко за протести(те). Ако може да се вярва на пресата (!), през непознати за мнозина времена българският поет и киносценарист Константин Павлов протестирал срещу ограденото си жизнено пространство, като спял по цял ден. Други излизат на улицата или пред вратите на официалните институции. Има обаче и друга, много по-лична форма на протест: пробуждането.
Този уикенд Elevation 2012 извика жизненото пространство и време у мен тук и сега. Това се оказа много просто – не са необходими нЕкакви велики мисли и напътствия за просветление в 1000 страници, а повици на музиканти в паузите между денс парчета, малко електронна музика със светлинно шоу, широко, росно поле и голямо парче… небе. Малко след излизането си на главната сцена фронтдамата на Кошийн Шан Евънс определи емоционално настроението на втория фестивален ден: „Хвани момента, живей сега, наслаждавай се”.
По-късно с много повторения “right here, right now”, “flying high” и “if you feel the music, put you’re hands up” на сцената величествено издигна ръце

Фатбой Слим
Фетбой, ако така го предпочитате, откри двучасовия си сет, като благодари за поканата не с думи и не на български, подобно на останалите музиканти преди него, а с “Еlevation” микс. Най-маловажно е дали си хедлайнер, но Stormin’ Norman, както обичливо го наричат на Острова, изпълни по хедлайнерски поредната си мисия да усмихне (пък и засмее), изненада (с умни препратки) и спечели краката на публиката (ама наистина, до мускулна треска).
Да овладееш хиляди, учи мистър Кук, означава да им покажеш, че с тях се чувстваш супер и че умееш джентълменски да ги издигаш. Фатбой успя да ни омае, че това е родното му място (парчето с накъсващия виковете на публиката басов вокал “this is my hometown”). Той пусна специално за дамите – закачливия поздрав с женски вокали “I feel sexy and free”, за „all my freaks” и отдаде почитта си на Дона Съмър (семплира “I Feel Love”). Пуска и за себе си (“I can’t seem to find Fatboy”). Ако се питате какво звучи в главата на Норман Кук, задявки имаше и със семпли от Куийн, Адел и култов рап от близкото минало.
Важно е не само какво пускаш, а как го правиш и накъде караш публиката да гледа – към сцената или към нежни гледки наоколо като олюляващ се над чужд личен багаж чиляк, който, за съжаление, не знае къде се намира.
Сетът на Фатбой всепоглъщаше взора със светлинно шоу, чиито цветни лъчи се снишаваха над главите в посока до забуления не-тук и не-сега София-град и предизвикващи протегнати екстазно нагоре ръце (и заради повтарящия се като ехо мотив “now put your hands up”).

А някой с разочарование попита защо Elevation стана толкова електронен
Сетете се за една уважавана (рок)банда, която в даден момент от развитието се обърна към електронния саунд. През 2012 г. има ли нови стойностни рок банди? Хей, някой слушал ли е трейлъра за новия албум на Мюз, който подсказва какво тежко електронно парти ще ни предложат? Може би това е бъдещето (поне на част) на рока?

“What the f..k”, това е моята форма на протест
Фестивалната култура на запад от рая започва развитието си още в края на 70-те години и началото на 80-те години на миналия век с т.нар. „free festival movement”. Във Великобритания това движение възниква по времето на „революцията” на Желязната лейди, от чиято политическа схватка (безработица, протести на професионални съюзи) хората опитват да се освободят, бягайки от живота зад бетонени стени за сметка на караваната. „Лагерите на мира” са онези, които събират всички отчуждени. Днес философията на протеста отстъпва на философията на живота – на вакханалските пиршества и на „зеления” живот – тя привлича стотици хиляди хора с концерти, поетически четения и всевъзможни артистични прояви.
През далечната 1971 г. за втора поредна година в Англия се провежда Glastonbury Feyre, инкарнация на съвременната икона на музикалните фестивали Glastonbury Festival, на няколко сцени и с около 12 000 посетители. Elevation 2012 се проведе на 3 сцени с 57 групи през втората година от съществуването си, като все още няма данни за броя на посетителите. Нека тук си пожелаем фестът да просъществува толкова, че те да достигнат стотици хиляди.
Фестивалното ходене у нас начева да стане норма. (Чистото използване за цели няколко часа от хиляди на съвсем нови екотоалетни – също). Неизпитани за фестивалния човек като че ли са социалните призиви, които някои от българските музиканти на BG сцената отправиха. Личният протест (?) “freedom” обаче, който някои посетители без апломб бяха изписали по телата си, е съвсем ясен за всички.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s


%d bloggers like this: