Експерти: ACTA не предвижда никакво следене на Мрежата

Никъде в ACTA не е записано задължение на интернет доставчиците да следят трафика и да проследяват своите абонати. Извън АСТА те са длъжни да пазят трафичните данни 1 година според изискванията на Закона за електронната търговия и в случай на тежки криминални престъпления са длъжни да ги предоставят на компетентните органи след разрешение на съда. Това заяви пред InfoWeek Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродни права” в Министерството на културата. С приемането на АСТА по отношение на ползването на интернет няма да настъпят никакви промени – нито потребителите ще бъдат следени, нито сайтове ще бъдат затваряни, нито доставчиците ще трябва да следят някого в Мрежата, подчерта Георги Дамянов, като се разграничи от все още несформираната позиция на Министерството на културата по въпроса. “Така че всички потребители на интернет трябва да са спокойни, че не са и няма да са обект на следене от страна на доставчиците, нито ще бъдат обект на санкции от страна на правоохранителните органи”, коментира Георги Дамянов. Според него не бива обществото ни да се поддава на „популистки викове и некомпентентни и невежи твърдения”.

Ще има ли законови промени, или не, при ратификация на ACTA?
ACTA не въвежда никакви нови механизми за защита правата на интелектуалната собственост, заяви Георги Дамянов. С това се съгласи и Велизар Соколов, управител на Арсис Консултинг. Той обясни, че най-общо разпоредбите на чл. 27 от АСТА гарантират, че предвидените в споразумението гражданско-правни и наказателно-правни способи за закрила срещу фалшифицирането и пиратството следва да могат да се прилагат и по отношение на нарушения, които се осъществяват в цифрова среда. „Анализът показва, че в България това е така и поради това няма да са необходими нарочни промени в националното законодателство”, заяви той. По отношение на наказателната отговорност разпоредбите на чл. 172а и чл. 172б от НК на България са приложими към всички деяния, разписани в тези два състава, независимо от това, в каква среда са осъществени – физическа или цифрова. Има и значителна съдебна практика, доказваща това твърдение. „Що се касае за гражданско-правните способи, още с промените от 2006 г. Законът за авторското право и сродните му права беше хармонизиран с европейските директиви в тази област и АСТА не казва нищо ново или различно от това, което пише в тях и съответно в нашия закон”, поясни Велизар Соколов. Тези норми са разписани така, че не е необходимо да се правят нови промени, за да могат те да се използват за противодействие на нарушенията в интернет в рамките на един граждански процес.
Нарушенията на авторските права в т.нар. „търговски мащаб” по термините на ACTA са криминализирани в българското право от 1995 г., обясни д-р Георги Димитров, председател на Центъра по право на информационните и комуникационните технологии. Така по общия състав на чл.172а от Наказателния кодекс за всяко разпостранение или използване на обект на авторското право без необходимото по закон съгласие на носителя на правата се носи наказателна отговорност, която може да е лишаване от свобода до 5 години и глоба. Разбира се, когато се възпроизвеждат музика и филми за лично ползване, с нетърговска цел, съгласие на носителя на правата не е необходимо, макар да се дължи възнаграждение по определен ред. Такова използване изключва наказателната отговорност, така че крайния потребител в интернет в повечето случаи на използване на авторски права (за музика и филми) не е застрашен, поясни още д-р Димитров. „В този ред на мисли не се налагат някакви изменения в българското наказателно право, които да бъдат предизвикани от евентуалното ратифициране на ACTA”, коментира той.

Какво безпокои интернет доставчиците и други компании от ИТ сектора?
“ACTA беше подписано в условията на пълна непрозрачност и без никакъв обществен диалог. При това, въпреки че редица граждански и бизнес организации от години изразяват ясно негативната си позиция срещу ACTA”, обясни за InfoWeek Георги Брашнаров, председател на Управителния съвет на БАСКОМ. С това се съгласява Светослав Димитров, изпълнителен директор на Сдружението на независимите интернет доставчици. БАСКОМ се безпокои още, че текстовете на споразумението прехвърлят върху интернет доставчиците и компаниите за онлайн услуги отговорността за действията на потребителите. „Представете си, какво би станало, ако автомобилните компании изведнъж се окажат отговорни за всяка катастрофа, която е направена с техни автомобили, защото шофьорът не е съобразил скоростта или е бил пиян. Би било нелепо”, акцентира Георги Брашнаров. Според Светослав Димитров текстовете на ACTA са прекалено общи, поради което създават възможности за крайни тълкувания. „Това, в допълнение с опита ни от 2009 г. при изменение на ЗЕС, когато МВР поиска инсталиране на активни интерфейси за следене на трафика, ни прави изключително чувствителни към всякакви общи текстове, които могат да ни задължат да извършваме несвойствени задължения, като следене на трафика и т.н.”, обясни Светослав Димитров.
За да следят потребителите си, компаниите биха вложили толкова големи средства и усилия, че на практика би се обезсмислило съществуването на много от тях. „Много иновативни стартъпи ще се откажат да започнат бизнес, защото няма да могат да отговарят на драконовските изисквания. Ефектът под формата на загуба на работни места и добавена стойност за икономиката ще е огромен”, смята Георги Брашнаров. „При това, забележете – този иновативен потенциал няма да се изгуби, а просто ще се премести в страни, които не са подписали споразумението, като Индия, Китай, Бразилия и др. На практика ACTA заплашва да превърне ЕС и САЩ в икономика на правните кантори и съдебните преследвания, докато истинските иновации и нови работни места се случват в развиващия се свят”, заяви той.

Какво може да се направи, ако не е ACTA?
Промяната на бизнес моделите и начина на предлагане на съдържание е пътят за ефективна борба с пиратството, показва опитът на софтуерните компании. Споделянето на съдържание днес е в основата на повечето ИТ бизнеси и се е превърнало в стандарт при създаването на бизнес приложения, видеоигри и други софтуерни продукти, обясни Георги Брашнаров. Приравняването на този наложил се модел с престъпление ще окаже влияние върху работата на почти всички софтуерни компании, смята той. „Възможно е много проекти в сферата на социалните мрежи да бъдат прекратени поради невъзможността да контролират действията на потребителите си. Както виждате, дори съществуването на проекти като Facebook е заплашено от ACTA, а оттам и цялата екосистема от софтуерни компании, които разработват приложения за социалните мрежи”, акцентира още Брашнаров.

д-р Георги Димитров, председател на Центъра по право на информационните и комуникационните технологии:
Българските автори не получават нито лев от действаща разпоредба

Чл.25 от Закона за авторското право и сродните му права допуска, че за лично ползване и с нетърговска цел всяко лице може без съгласието на носителя на авторското право да възпроизвежда аудио и видео-произведения. Възнаграждение пак се дължи, но не директно от крайния потребител, а от производителя или вносителя на празни информационни носители – флашки, CD, DVD и т.н. То се определя като малък процент от продажната, съответно вносната цена на носителите. Сумите трябваше да се заплащат на организации, създадени от сдружения за колективно управление и защита на авторските права, като сумите се разпределят между отделните категории носители на права по определена в закона методика. Разпоредбата е в сила от 2002 година, но до момента не е събран нито един лев, защото организациите за колективно управление и защита на авторските права поради неизвестни за мен причини не бяха създали организацията, на която трябва да се заплащат начислените средства. Несъбраните възнаграждения за носителите на авторски права, ако песимистично приемем, че са около 30 милиона годишно, направете сами сметка какви суми българските автори са пропуснали да получат.
По отношение на глобалното споразумение ACTA – притеснението на обществеността е, разпоредбите му са общи и не става ясно дали не са насочени и към крайния потребител, ползващ обекти на авторско право – музика и филми за лично ползване, с нетърговска цел. Дори да се вземе политическо решение за ратифицирането на ACTA, мисля, че резерва в тази посока следва да се направи.

Advertisements

Един коментар to “Експерти: ACTA не предвижда никакво следене на Мрежата”

  1. Виктор Says:

    Божкеее… Георги Дамянов ли се изказва, горкият. Тоя човек е отдавна за пенсия… А щом ACTA няма да въвежда нови репресии, защо тогава изобщо трябва да го има? Щом законодателството ни е достатъчно уредено за авторските права, значи ACTA не ни трябва, нали така?…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s


%d bloggers like this: