Оголеният Ноел Галагър – пазете твореца

Ноел Галагър – рок звездата, която почти 20 години твори имиджа на това течение на британската музика, произхождащо от инди сцената и превърнало се в масово събитие през 90-те години на 20 в. (добило популярност и у нас като „бритпоп”) – наскоро стартира първото си турне като соло музикант. Разбира се, на сцената до него стоят други музиканти, неговата група от „високо летящи птици”, та дори един американец, както шеговито отбеляза той по време на стрийминга на живо на концерта им в Амстердам.

Стрийминг по еurovisionculture.tv?
За да се очертае мястото на неговата не толкова позната особа в България, не бива да се подминава фактът, че Българското национално радио излъчи концерта паралелно с лайв стрийминга. Кога БНР в последните 15 години от скромното ми съществуване би излъчило този концерт?! (Интересно дали с Oasis той би се съгласил техен концерт да се излъчва по eurovisionculture, без да пофлиртува с поп културата, както в предаването по английската телевизия “Top of the Pops” миналия век). Изводът е само един – Ноел Галагър вече принадлежи към класиците в поп музиката.
Преди години, когато Oasis излизаха да свирят пред стотици хиляди (някой през 1997 г. да си спомня Небуърт, а не „кой не скача, е червен”), Ноел бе непостижим в светлините на прожекторите, на огромните екрани, доброволно заставащ в сянката на лийд вокала на групата, чиито най-запомнящи се песни е написал. Тогава той имаше 15-минутен самостоятелен гиг, в който с китарата си усамотяваше суетата на шумното присъствие на групата и така се доближаваше до публиката, да види него – твореца.

Както сега, като соло артист на концерта в Амстердам. Ноел утвърждава житейската максима, че когато суетата си отиде, всичко е „по-истинско”. Така леко приведеният 40-годишен творец се появи пред хората в малката зала и не започна с песни от новия си албум – първия самостоятелен. Колебание, несигурност дали ще завоюва територията, която някога му е принадлежала по подразбиране? В интервюта преди концерта заявяваше, че ще започне с малки концерти в малки зали. (Ден след концерта обаче се разбра, че следващата година ще свири на голяма арена в родния си град – простено му е). Никакво колебание обаче не пролича в изпълненията на песните, дори когато публиката реагираше чевръсто на големите хитове на Oasis, а новите парчета прослушваше някак безмълвно. Безмълвието на Ноел в паузите между откриващите парчета пък се смята от някои за издаващо нервността на появяването пред публика, макар че по-скоро просто продължава загатната с Oasis традиция. Естествено, преди Ноел да започне да флиртува с публиката.

Чували ли сте Ноел Галагър?
При твърдата черупка, напластила се върху гърбината на твореца с годините, Дъ Чийф, както вече го нарича британската музикална журналистика, е нежна душа – някога влюбена с Wonderwall (чували ли сте джази версия на най-известното парче на Oasis?), а сега – с “If I had a gun” (една за „дамите”, както обяви парчето той). Има опасност и да го подцените. В средата на концерта високо летящите птици се впуснаха в психеделичен маратон на кратко разстояние, след като лидерът предупреди хората, че ще чуят нещо, което може би не са очаквали досега от него. Напомням, че „по-експерименталният” му албум с Amorphous Androgynous се очаква през 2012 г. Вероятно тогава всички ще спрем да го обвиняваме, че новите албуми на Oasis звучат твърде сходно със старите.

Все пак, Ноел Галагър не е Том Йорк
И двамата имат общ произход, корените им са далеч там, на север, с осеяните им с мъгли небеса и песни на морето. Докато Том Йорк се опитва да прокарва нови пътища обаче – за „по-различната” музика, Ноел Галагър е бардът, когото хората винаги ще почитат в традицията.
Бардът не се страхува да се оголи, вместо да крие лицето си, както позволява непрекъснатото поставяне и сваляне на маските на новия звук. За разлика от други бардове, които са на сцената откакто се помним (например Боб Дилън) и при опит за характеристика убягват от погледа и слуха, Ноел приближи хората до себе си тази вечер, изпя им серенада за свободата си като соло артист, излезе на бис, въпреки че хората от предните редици висяха на оградите немощно и сковано, и им обеща нова среща, когато са “back in town”. Тънко, като по струна.
Нека това да е рок звездата на новото десетилетие (хилядолетие). Пазете твореца.

Advertisements

Етикети: ,

Един коментар to “Оголеният Ноел Галагър – пазете твореца”

  1. куба екскурзия Says:

    Британците правят една уникална музика, също както и филмите им. Жалко, че не всеки ги разбира…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: