От маргинала за (българските) медии

За щастие, напоследък обект на българските (и световните) медии станаха самите медии – поглед към себе си и към собственото чистилище, което е нужно да се интелектуализира, за да го запомни историята.

Говори се, че световната икономическа криза, освен че съкрати журналисти, е деморализирала допълнително средствата за масова информация, които често не са средства, нито за каквато и да е информация, още по-малко – посредници (достатъчно е да се отгърне втора порностраница на някои големи български информатори). Може ли обаче нещо вече покварено да стане още пό?

News of the World, чийто последен брой изглежда ще включва благотворителни реклами (!), показа още веднъж, че медиата има за цел да посредничи към хляб и зрелища. Внимание трябва да се обърне на строгото отграничение, което британските политици си направиха от изданието, след като допреди минута със сигурност са си сътрудничили толкова добре с него (като цяло трябва да се сложи край на сурдинката, която споделят журналисти и политици на чаша вино, за да има журналистика).

Не чета вестници и рядко гледам телевизия. Любопитно ми е обаче какъв отзвук има в българските медии, освен интересното интервю със Светла Петрова на http://www.bivol.bg/grama-svetla-petrova.html (най-после някой да го каже!), грамата на WikiLeaks и дали на нея ú е отделено време в най-гледаното време на най-популярните телевизии?

Последните, по мое наблюдение, имат сгрешени приоритети и подхождат тенденциозно към информацията. Всъщност самото действие на подбиране на парчета от ежедневния безумен информационен поток вече е проява на тенденциозност. (Вечно ще помня как климатичната обстановка в Америка отложи новината за президентските избори в Украйна от вечерна новинарска емисия.)

Освен неудобните въпроси, изключително важно е какво няма да се попита и да се отговори изобщо. Може би това е дори по-ценно мерило за качеството на журналистиката?

Друг проблем, на който някой си позволи да обърне внимание в последните няколко дни, може да бъде открит тук. Пак ми се струва, че PR специалистите по принцип трябва да бъдат вражески лагер.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: