“Учител по литература ли? Не съм от тях” от проф. Никола Георгиев

Към настоящия момент за учителите по български език и литература повече биха прилягали думите на Странджата: „Та в днешна България кой ли ни зачита?” За да обсъждат мястото и отместеността си от училището и обществото се събраха учителите миналата седмица на представянето на новата книга на литературоведа професор Никола Георгиев “Учител по литература ли? Не съм от тях”. Прикани ги поставянето на централни въпроси – как да се преподава литература в училищата и да се преподава ли изобщо като задължителен предмет (вторият препраща и към дискусията за въвеждане на вероизповедание в училище).

Учителят по литература върви с учениците си в литературата, в отделното произведение, в междутекстовите му връзки. Изходната му точка е „Каквото и да ни изглежда произведението, очаква ни сложност, противоречивост, смътност, неопределеност. Да се опитаме с общи усилия да проникнем в тях. Четете, търсете, мислете.” С подобна нагласа – с активизирине на учениците – в думата „преподаване” доста би се потиснала съставката „даване”. Но именно за „отворен” подход в преподаването на литература призовава професор Георгиев: то да иска от учениците сами да откриват, да не бъдат наставлявани и пак сами да стигат до заключение в края на часа.

А може ли да бъде другояче? “Учител по литература ли? Не съм от тях” разкрива, че образът на учителя по литература липсва в българската и в световната литература (докато образи на други учители има толкова много и в най-различен контекст). „Според мен основният въпрос, който поставя книгата, е не противоречивата оценка на обществото за образа на учителя, а начинът, по който самият учител разбира присъствието си в училище, начинът, по който той разбира своето четене на литературата и начинът, по който предлага своето четене на учениците си”, коментира Марияна Бакърджиева, учител по български език и литература във френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”.

„В годините и десетилетията на ранния капитализъм т.нар. „утилитаристични настроения” се усилват извънредно много”, разтълкува професор Никола Георгиев въпроса за кризата на хуманитарните науки в училище. „Първи жертви на тези настроения са хуманитарните науки. И все ми се струва, че у нас преувеличаваме опасността от тоя вид утилитаризъм, малко паникьорски”, допълни той. При все това е по-добре да не бъдем безразлични или невежи.  

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: