Измененията в ЗЕС ще влязат сила от 10 май

Измененията в Закона за електронни съобщения се предвижда да влязат в сила от 10 май тази година. Това съобщи д-р Георги Димитров, председател на Центъра по право на информационните и комуникационните технологии. Второ четене мина Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЕС миналата седмица.

Ако промените бъдат приети в настоящия им вид, те налагат редица организационни и технически мерки, които следва да се предприемат от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Според официалната позиция на Сдружението на независимите интернет доставчици, внесена в Народното събрание в началото на тази година, България е изпълнила всички ангажименти за въвеждане на европейските регулаторни изисквания. Какво в крайна сметка наложи създаването на Законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС?

Предложенията за промени в ЗЕС са продиктувани на първо място от необходимостта да се транспонират докрай изискванията на Директивата 2006/24/ЕС за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с

предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО, обясни д-р Георги Димитров. По-специално, в

досегашната уредба е пропуснато въвеждането на орган,

който e извън правомощията по косвен контрол върху изпълнение на изискванията на Директивата и който следва да изпраща на Европейската комисия данни относно прилагането є, като например данни за броя на справките за получаване на данни от правоимащите органи и др. „Самата Директива наистина указва, че националните оператори трябва да запазват данни за източника, адресата, начина и времето на осъществяваните електронни съобщения, даже указва рамката на срока за това запазване”, утвърди той. Тя обаче остава на местните законодателства да уредят начина, по който тези данни могат да се предоставят на правоимащите органи – процедура, интерфейси, предпоставки и т.н. „Този начин, разбира се, трябва да е съобразен с Европейската конвенция за правата на човека. Според мен наличието на ясна процедура за достъп до трафичните данни е гаранция за правата и законните интереси на гражданите и такава трябва да има разписана в закона”, допълни д-р Георги Димитров. Няма държава членка на Европейския съюз, която да не е уредила въпроса за достъпа до информация от силите на реда. Що се отнася до въпроса държавата да поеме разходите на операторите за оборудване във връзка с приетите изменения, той действително е обсъждан, но

сегашният законопроект не предвижда това

Леките престъпления, които се наказват с две години затвор и които са включени в измененията, са основно компютърни престъпления по глава IXа от Наказателния кодекс, обясни д-р Димитров. „Това е разбираемо. Предвид особения обект на посегателството и средствата за извършването им – информационни технологии –

не е възможен друг начин за разследването им,

освен чрез предоставяне на данните, съхранени при доставчиците. Там остават „следи” за извършването на тези престъпления”, коментира той.

Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЕС създава задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват за срок от 12 месеца определени данни за трафика, необходими за издирване на лица, разследване на тежките престъпления, както и някои изрично изброени престъпления. За разкриване на данните е необходимо

да се направи мотивирано искане,

след разрешение на председателя на районния съд. За исканията, разрешенията и отказите е предвидено да се водят специални регистри, увери д-р Димитров. Уреден е и срокът, в който предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, трябва да предоставят исканата информация – до 72 часа, освен ако министърът на вътрешните работи или определено от него лице не е определил друг срок. Предвиден е ред за издаване на справки от страна на предприятията, а за справките е създадено правило задължително да се регистрират в специален регистър. С оглед контрола по спазването на реда за предоставяне и съхраняване на данните, е предвидено друг орган –

Комисията за защита на личните данни,

да осъществява контрол. Предвиден е и парламентарен контрол от страна на нарочна парламентарна комисия. „Интересно е решението, че парламентарната комисия ще уведомява гражданите, когато спрямо тях е искан или осъществен неправомерен достъп до данни за ползваните от тях електронни съобщителни услуги”, коментира д-р Георги Димитров. Предвидени са, също така, санкции за операторите, които не изпълняват установените задължения за предоставяне на данни, при наличие на предпоставките за това.

Предложеният в законопроекта ред

не предвижда предоставяне на съдържанието на информацията,

съобщи д-р Георги Димитров. За това има определен специален ред по Закона за специалните разузнавателни средства. Внесеният законопроект предвижда задължение за предприятията за предоставяне на следните данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност: данни за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на направлението на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката, за идентифициране на типа на връзката, за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство и за установяване на идентификатора на ползваните клетки.

Законопроектът предоставя сигурност, че до данните може да има достъп само от упълномощен персонал, когато става въпрос за достъп до данните от страна на персонала на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и мрежи. Той изрично приема, че справка за данните за трафика в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да извършват единствено длъжностни лица,

писмено оправомощени от съответния ръководител на предприятието

След изготвянето й, справката може да се подписва само от ръководителя на съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, или от писмено оправомощено от него длъжностно лице, заключи д-р Георги Димитров.

Какви данни ще се предоставят?

Доставчиците на електронни съобщителни услуги се задължават в рамките на 72 часа да предоставят данни за:

  • проследяване и идентифициране на източника на връзката;
  • идентифициране на направлението на връзката;
  • идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
  • идентифициране на типа на връзката;
  • идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
  • установяване на идентификатора на ползваните клетки.

Промените и задълженията по ЗЕС

  • Организациите, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, ще съхраняват в срок от 12 месеца трафични данни.
  • За разкриване на данните се изисква мотивирано искане, след разрешение на председателя на районния съд.
  • Специални регистри ще се водят за исканията, разрешенията и отказите.
  • Предприятията ще издават справки, а за справките е създадено правило задължително да се регистрират в специален регистър.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s


%d bloggers like this: