Дерек Холзер, звуков артист: Изкуството, създавано с компютри, много често е изкуство за самите компютри

Звуковото изкуство и неговото олицетворение

Да нарисуваме звуци

Променят ли технологиите изкуството и как?

Според мен го променят много. За това говорих много на уъркшопа. Особено когато твориш с технологии, колкото по-лесна за работа е тази технология или инструмент, толкова тя помага за създаването на самото изкуство и го определя. Компютрите и технологичните обекти оставят много дълбока следа върху работата на творците, работещи с тях. Изкуството, създавано с компютри, много често е изкуство за самите компютри. Това започна да ме смущава и ми омръзна – достатъчно време прекарвам на компютъра. Искам да използвам компютъра като обикновен творчески инструмент, за да говоря за други неща, а не за самите инструменти. От друга страна, смятам, че трябва да разбираш инструментите, това, че инструментите те оформят по свой образ и насочват. Затова трябва да изучаваш нещата, с които работиш.

 

И във връзка с това, може ли всеки, който притежава компютър, да бъде творец?

Не мисля, че изкуството идва от инструментите. Всеки, независимо дали има компютър или не, може да бъде творец. За да бъдеш творец, ти е нужно първо да умееш да гледаш и слушаш. Преподавам звукозапис в много уъркшопи. Малка част от тях е за записването, те са най-вече за това, да се научиш да слушаш – това е най-важното. Да бъдеш творец означава да имаш различен поглед върху света, това е всичко. Останалото са неща, които стават след това, понякога.

Как виждате бъдещето на симбиозата „изкуства-технологии”?

Подобно на това, което споменах по-рано. Например, когато интернет стана много популярен и всички се обсебиха от него, започнаха да го използват, за да говорят за него и да правят интернет изкуство, което отразява интернет – изкуството стана много затворено, автореферентно. И всеки път, когато се появи нов вид технология, нов инструмент, който улеснява работата на хората, все повече и повече хора започват да се включват – MySpace и Facebook, например. Внезапно всеки можеше да има страница в интернет, дори когато не разбира нищо от компютри. Повечето от страниците са, не искам да кажа лоши, но са обикновени и изглеждат по един и същ начин и функционират по един и същ начин. Така че, всеки път, когато се появи нещо такова, това е фаза, през която трябва да се премине. След шест месеца може да няма вече Facebook, след две години няма да има интернет и хората ще трябва да правят нещо друго.

 

Промениха се начините, по които хората комуникират – контактите се осъществяват през социалните мрежи. Вие как предпочитате да комуникирате – аналагово или дигитално?

За личните си контакти – получавам по около 150 имейла на ден, понякога пиша по 50-60, защото пътувам много и работя с различни хора в различни страни и континенти и това е най-лесният начин да комуникирам. От всички неща най-много мразя да говоря по телефона, някога ми харесваше, но вече не, затова пускам текстови съобщения. Когато се замисля, че имам мобилен телефон, който всъщност е малка микровълнова печка, готвеща мозъка ми всеки път, когато говоря по него, опитвам се да не го приближавам до главата си много често.

 

Бихте ли разказали повече за проектите си за полеви записи?

На уъркшопите си говоря за това, как не е нужно да свириш на инструмент, за да бъдеш в банда. Полевите записи бяха един от първите начини, по които започнах да работят със звук, без да се налага да свиря на инструмент. Намирам звуци, нарязвам ги и ги преподреждам, и след това ги използвам за начало на композиция. Полевите записи отново изискват да се научиш как да слушаш – светът изглежда много по-различен през микрофон, отколкото през ушите. Отчасти това е, защото визуалната страна на света е отстранена.

 

Можем ли да създадем картина на света, използвайки само звуци?

В Кьолн миналата седмица преподавах точно това. Показах на студентите основни техники с диктофон и микрофони и след това ги освободих – имаха цял следобед и вечер за записи. Когато се върнаха, всеки пусна 2-3 минути от записа си. Само човекът, който беше направил записа, знаеше какво е записал. Поставих задача на другите да опишат ситуацията. Понякога им поставям за задача да направят списък с думи, които да опишат сцената, която сме изслушали току-що, или да нарисуват картина на пространството, в което е записан звукът. Това е много интересно, дали можем да снемем запис, който предава чувство, ситуация или информация от мястото, където е направен, към мястото, където се слуша. Подобно на радио, което предава нещо от едно място на друго. За това говоря много на уъркшопите си.

 

Какво е мнението Ви за българската публика?

Хората бяха много ентусиазирани на пърформанса. Приемът беше много добър. По-късно отидох на вечеря с мои приятели и там имаше един човек, който има песимистичен поглед върху ситуацията – никой тук не знае нищо за експериментирането със звука. Поспорих с него, защото аз изобщо не усетих такова нещо. Хората бяха много ентусиазирани да опитат това, което участниците в уъркшопа правеха. Когато ги поканих да свирят на инструментите, те ги атакуваха. Иска ми се да мисля, че хората не се нуждаят от образование, за да оценяват експерименталните неща. Ако експерименталната работа е добра, те ще разберат нещо от нея, независимо дали са виждали нещо подобно преди.

 

Лични

Какво Ви вдъхновява?

Труден въпрос. Пътуването и срещата с нови неща е бърз начин да промениш възгледите си за света. Слушам и много музика, винаги изследвам различни видове звуци. Слушам хеви метъл, защото ми харесва енергията в него, и музика от Азия, Африка. Много харесвам фънк албумите от 70-те години, направени в Нигерия и Гана – изобщо, хибридна музика, в която локалната култура асимилира частица от глобалната култура, но я прави специфична и своя.

Какво Ви впечатлява в човек, когото срещате за пръв път?

Многото енергия у някого, когато човекът е целеустремен. Впечатлява ме, когато човекът, когото срещна, дори да има несъвършена идея за това, което иска да направи, е мотивиран. Разочароват ме хората, които само обикалят в кръг, губят време и нямат ясна идея какво искат да направят.

С какво не се разделяте никога, когато пътувате?

Пръстените ми. И за съжаление, лаптопа ми, от който бих искал да се отърва.

Как си почивате?

Понякога, когато съм сам, си пускам тежка музика много силно и се отпускам – това за мен е почивка. И разбира се, излизам с приятели. Имам приятел, който колекционира уиски.

Advertisements

Етикети: , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: