Йордан Радунчев, Българска пиратска партия: Нашата роля е да бъдем адвоката на дявола

Г-н Радунчев, в момента проблемите за авторските права в интернет стават още по-актуални заради предприетите и предстоящите да се предприемат мерки в редица държави за ограничаване на достъпа на потребителите до „незаконно” съдържание в интернет. Как, според Вас, трябва да се променят международните правни норми, за да се постигне най-после решението на проблема с авторските права?

Правото на достъп до интернет е приравнено от Европейския съюз към правото на достъп до образование. Няма начин да се ограничи достъпът. Например, в едно домакинство, ако един от членовете му сваля авторско съдържание и му бъде спрян достъпът, всички останали са лишени от достъп до интернет и следователно от достъп до институции. Така че това не е начин да се бори този проблем.

Защо?
Според мен просто няма да мине. Във Франция опитват да го прокарат на второ четене, в Англия сега се обсъжда, но не виждам начин това да стане закон. За да се реши този проблем, трябва да се предефинира самата система за авторско право – тя е правена за време, когато е липсвала интернет средата и съответно не отразява действителността в момента такава, каквато е. Всъщност проблемът е, че цялото международно законодателство в момента за авторските и сродни права реално погледнато защитава не творците, какъвто е първоначалният смисъл на тези норми, а праводържателите и правоносителите (компаниите) – издателства, музикални компании. Проблемът е да се предефинира самата защита на това съдържание, защото е необяснимо как един творец би се ползвал от печалбата от продажбите на творбите си 70 години след смъртта си, както е възприето в повечето държави. Очевидно е, че някой друг ще се ползва от тази печалба. Правени са проучвания, според които ако вие пуснете албум или филм и не си върнете парите и не излезете на печалба в рамките на първите шест месеца от излизането му, вие няма да излезете на печалба изобщо. Разумен срок за защита на комерсиално разпространение на творби и друго съдържание би бил пет години – дори това е много.
Така, както в момента са уредени нещата, специално в звукозаписната индустрия, законите са приложими наистина, ако изключим интернет изцяло като феномен в действителността. Има смисъл един творец да сключи договор и да предостави правата върху песните си на звукозаписна компания само с оглед на разпространението. С интернет творецът реално не се нуждае от звукозаписна компания, за да достигне до хората, които ще консумират неговото творчество.
Друго, което трябва да се вземе под внимание, е, че интернет е само инструмент, медия. Ограничаването на достъпа до него би било равностойно на борбата за забраняване на огнестрелните оръжия. Злоупотребата с тях не бива да възпрепятства употребата им, когато е необходимо. Случаят е аналогичен – не бива да обвиняваме посредника за последствията. Правовата база е неадекватна на положението в момента. Ако тя се промени така, че да включи и интернет по приемлив начин (без ограничаване на достъпа), ще продължим естественото си развитие напред.

Какво е необходимо да се направи?
Трябва да се ограмотят самите творци за възможностите, които им предлага новата среда, защото уредената в момента система не им помага по никакъв начин. Примерно, от издаден албум един творец взима в наши условия два лева, докато звукозаписната компания прибира десет пъти повече. Това пречи и на самото разпространение на творчеството им, защото звукозаписната компания разпространява това, което й носи печалба. Но на ниво законодателно уреждане силните в момента са звукозаписните компании.
В момента в САЩ се водят много дела срещу потребители на интернет за сваляне на авторско съдържание. В медиите навсякъде се пародира с факта, че е ограбен творец. В документите по делата обаче никъде не се говори за това, колко е ощетен творецът – там е посочено колко е загубила компанията, която го издава.

И все пак, може да се намери решение на проблема?
Разбира се, действащи модели има и в момента. Например, онлайн магазинът за музика на Apple. Той също е вариант, въпреки че услугата не е свободнодостъпна, тъй като изборът е ограничен до устройствата на фирмата.

Но много от тези услуги не са достъпни от България…
Да, това е част от проблема. Както и за този с патентите.
Друга алтернатива е You Tube. В него творци придобиват изключителна известност поради факта, че услугата е свободнодостъпна.
Специално в Щатите първият закон за защита на авторските права, който е приет, е изисквал само да се упомене авторът на произведението. Не е ставало дума за осигуряване на някаква печалба от творбата. А в момента дори има призиви този срок от 70 години след смъртта на автора да се увеличи още повече.

В платформата на Българската пиратска партия е обявена идеята за „свободен и независим обмен на информация”. Какво разбирате под това?
Това е фундаментално право, както и правото на свободно изказване на мнение. Хората не трябва да се притесняват какво казват, какво правят и каква информация обменят в интернет. Интернет е просто медиа. Ако напълним океаните с полицейски кораби, катери и хеликоптери и ако затворим границите с китайски стени, няма да спрем трафика на наркотици. Не искаме това затваряне да става и в интернет. Да, той се използва от всякакви криминални елементи, но това не е негова „вина”. Детската порнография, като най-фрапиращ пример, се случва извън интернет – тя само се разпространява чрез него. За да я спрем, не трябва да спираме интернет – нея я е имало и преди, както и обмена на музика. Стремежът за ограничаване работи в полза на нечии интереси, не в интересите на обществото.

За да бъде ясно, против защитата на авторското право в интернет ли сте?
Категорично не. Против сме злоупотребата с авторските права. Авторите наистина трябва да имат приход от това, което творят. Техните интереси трябва да бъдат защитени, но реално, не както е сега. Ощетени са както творците, така и потребителите. Единствените печеливши са компаниите, които се крият зад тези закони.

Защо трябва да бъдат отхвърлени патентите и по какъв начин?
Тук отново става въпрос за монопола. Най-фрапиращият случай са патентите на фармацевтичните компании. Държейки патента, те възпрепятстват конкуренцията. Обичайна практика при високотехнологичните компании е да се патентоват технологии и идеи с единствената цел да се спре конкуренцията – те дори не пускат в обращение тези патенти, а ги държат с оглед на това да не позволят на някого да ги реализира и да ги пусне на пазара.
Първоначалната идея на патента, подобно на авторското право, е да се насърчават научните разработки, да се осигуряват средства за тях. Но в крайна сметка като резултат имаме точно обратното – патентите се използват за борба с конкуренцията. Всички сме наясно, че това не е полезно за обществото.
Има примери с компании на Запад, които държат хиляди патенти, а реализират малка част от тях или злоупотребяват с тях до такава степен, че след като се появи друга компания и пусне същия продукт на пазара, който има потенциал, организацията с патента излиза на светло и заявява, че това е неин патент. Като цяло, пак се спъва конкуренцията и развитието.
Има много различни механизми да се насърчава разработката на нови продукти: държавата би могла да се включи по някакъв начин в спонсорирането им, да се образуват публични дружества, например фондации с нестопанска цел. Единственият механизъм не е да се затвори продуктът в патент и всички останали да плащат за него. Така ще се насърчи развитието на технологиите.

Какви конкретни проблеми си поставяте да разрешите в България?
Основно, трябва да се ограмоти обществото за ситуацията в момента с авторските права и патентите такава, каквато е. Хората чуват само едната страна и като че ли са склонни да й вярват поради неинформираност.
Според законовата уредба едва ли не всеки в България е престъпник. Трябва да се декриминализира споделянето на информация. Необходимо е да се прави разлика между комерсиалната употреба на дадено произведение и употребата му за лични цели. Факт е например, че хората, които свалят най-много музика от интернет, са 90% от хората, които си купуват албума след това.
Друго, върху което трябва да се наблегне в България, е намесата на държавата в личното пространство. Ненормално е държавата да гледа на всеки свой гражданин като на престъпник. Законът за електронни съобщения задължава доставчиците на интернет услуги да пазят информация за това, какво правите в интернет, с кого комуникирате. Това важи и за мобилните оператори. Наскоро имаше изказвания на лица от Софийския градски съд, че информацията, която се събира по Закона, всъщност не представлява специално разузнавателно средство и следователно не е необходимо специално разрешение за достъп до нея. Това е страшно, защото всъщност съдът дава разрешението. Тази информация би трябвало да се събира тогава, когато вече е в ход разследване.
Нуждата от събиране на тази информация се оправдава като борба с престъпността и тероризма и се разчита, че обществото е готово да жертва част от свободата си, за да се чувства сигурно. Обаче, както знаем, който е готов да жертва свободата си за някаква предполагаема сигурност, в бъдеще губи и двете. Нашата роля, така, както я виждаме, е да бъдем адвоката на дявола, контрата, която трябва винаги да стои на пътя на такива мерки. Така те ще бъдат приети във форма, в която да са защитени правата и свободите на гражданите.
Трите ни цели са промяна на законодателството за авторските и сродните му права, промяна на законодателството за патентите (ако може и доколко може да се отменят) и отмяна на всеобщото следене и защита на гражданските права и свободи.

Как ще работи Българската пиратска партия?
Ние няма да имаме икономическа програма, нямаме за цел да реформираме обществото икономически. Това не означава обаче, че няма да се явим на избори – ще се явим, но нашата цел не е да управляваме.

Какво е влиянието на пиратските партии в Европа и имат ли те постигнати конкретни резултати? Какви?
Самото влизане на депутат от Шведската пиратска партия в Европейския парламент е достатъчно добър резултат. В Швеция, след прочутия удар върху thepiratebay.org (трябва да се подчертае, че Шведската пиратска партия няма пряка връзка със сайта), Пиратската партия стигна до положение на трета политическа сила в страната. Това също е сериозен успех. Там вече е практически невъзможно да се приеме законодателство в ущърб на гражданските права. Друго тяхно постижение е, че със самото си появяване на изборите, те принудиха зелените партии и левите партии да променят становището си по тези въпроси. В Германия Пиратската партия има 2% от гласовете. Това са успехите засега.

Advertisements

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s


%d bloggers like this: